Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2012 23:08 - Когато дядо си замина
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2045 Коментари: 2 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Случват се много неща в живота ми.
Най-вече смъртта отново напомни за себе си. И показа друго лице.
Казват че живота има странно чувство за хумор. Вярно е. Може да те постави в такова състояние, че да пожелаеш да загубиш любимите си. 
Рак. Непоносими болки. Страдание.
Аз живея далеч от роднините си. Сама. И не виждах как точно всичко се влошава. Не разбрах кога баща ми престана да се усмихва. После започнал и да се муси. Пожълтяло му лицето. Колегите го питали, какъв проблем има и с какво могат да му помогнат.
Видях брат ми да плаче, като малко дете. Видях сестра ми да плаче, колкото никога не е плакала. Но ги видях колко и силно се държат. Как се усмихват, за да могат да мотивират болния ми дядо.
Виждах как всяка седмица дядо се топеше. Беше отслабнал адски много. 
И го болеше много. Късаха ни се сърцата. 
Прекарах 4 седмици без почивка. Дните, в които не работех бързах да се прибирам. Опитвах се да разведря всички, донякъде успявах. Но нямаше надежда...
После един ден сънувах, че баба е дошла. Върнала се от там откъдето казват, че никой не се връща. Беше толкова жива, толкова щастлива. А дядо лежеше на земята. Съвсем изнемощял и блед.
На следващия ден почина.
Плакахме. Правихме гадни шеги. Смяхме се. Но когато започваха да идват хората спряхме да се усмихваме. Трябваше да им докажем, че ни е тъжно. Защото те не знаеха, какво сме изживяли през последните 2 месеца, не знаеха и как ни боли отвътре. Не знаеха колко е трудно да плачеш постоянно. Не знаеха, че дядо не иска да плачем. 
Имаше повърхностни съседи, които просто идваха да огледат дали е чиста къщата. Имаше и такива, каквито просто искаха да се подмажат на баща ми, имаше дори такива, които мислеха себе си за велики, и смятаха, че с присъствието си са ни направили голям жест. Чувствах толкова негативна енергия. Едвам дочаках да си тръгнат.
Исках всички да заминат, за да останем на спокойствие с тъгата си. Семейството. 
Първата нощ заспах гледайки снимка на дядо от лаптопа. 
Изпитвах една огромна тежест в гърдите си. Тя започва да намалява, слушайки жените ходжи, които се събираха да се молят в къщата. Нищо, че се смях на леля, че и на нея й олекна. И на мен ми олекваше, но не си признах. 
Опитвахме се да почиваме, да правим нормални неща. Но някак нищо не доставяше удоволствие. 
Там в стаята на дядо. Още седят джобния му часовник, очилата му, портмонетата, календарите, всички книги с молитви и радиото му.
Той много обичаше да слуша радио. Баба се шегуваше, че ще го погреба с радиото. 
Само един човек замина, но сякаш, че къщата остана празна. 





Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pevetsa - Нека почива в мир!
13.12.2012 20:03
И с топлата си прегръдка споделям тъгата ти!
цитирай
2. vanesa83g - Все едно си разказала за моя дядо. . . ...
17.01.2013 15:52
Все едно си разказала за моя дядо... Той също си отиде миналата година след мъчително боледуване. Поклон пред паметта им!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 387944
Постинги: 457
Коментари: 1416
Гласове: 10981
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол