Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2015 22:10 - Едно грандиозно разочарование
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1202 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Сега ще Ви разкажа за нещо, което отлагам от толкова много време, че узря като качествен кашкавал. Само някой да донесе вино.
Има моменти, събития, които ни променят завинаги. Има и хора, които го правят. 
Има хора, които се променят. 
Днес ще Ви разкажа за една приятелка. Накратко П.
Срещата ни беше повече от случайност. В блог.бг бях срещнала неин роднина, който всъщност ни свърза. А учихме в едно училище - хуманитарната, даже имахме еднакви телефони.
Сприятелихме се в последните дни на средното образование. Май месец малко преди абитуренските да започнат.
Чудесно момиче. Допаднахме си. Тя тръгна по своя път а аз по моя. Държахме връзка през студентстването си благодарение на тази ужасна новост фейсбук, който после стана част от живота ни. На някои по-голяма част със сигурност.
Преди четири години беше дошла в Русе да учи магистратура. В прекрасния унивеститет тук. Беше започнала да работи тук също. Писах й през фейсбук, че някой ден определено трявба да се видим. Обеща да го направим, но всъщност никога не се случи.
Един ден ми писа с молба, че й трябва човек с турски език за някакво проучване. Разбира се шях да й помогна с удоволствие. А тя ми отговори, че това ще ми бъде заплатено. Странно. но факт.
След това щях да разбера, че моите умения за търсене на информация в интернет, аналитичността ми, таланта ми да се уча на новостите във виртуалния свят са умения, за които аз мога да получавам пари.
Щях да променя из корени мнението си за себе си. Всъщност може би изобщо нямаше да стана касиерка в някой маркет, нито щях да стана сервитьорка. 
А за тази ниска самооценка еднствения виновник би бил университета, но друг път ще пиша хейтърски пост за университета. 

Днес е деня да разкажа за едно огромно разочарование.

Въпросната ми приятелка П щеше да ми предложи работа - да работя с нея. Щях да започна кариерата си с блестящо звучащата длъжност продуктов мениджър. Почти магистър инженер Назмие Халим вече щеше да бъде маркетингов специалист.
Отначало материята ми беше адски непозната, но аналитичността ми помагаше да имам добра оценка за нещата. Какво са парите, какво е поведението на клиента, какво се харесва. С времето щях да разбера, че всъщност бях открила професионална страст към това, което правех. Четях всеки ден и винаги бях крачка пред тези около мен. Трендовете във уеб дизайна, маркетинга, малко човешки ресурси и малко психология. 
За първи път щях да изляза в чужбина. Всеки месец щях да ходя в Букурещ.

Щях да науча декларациите в трудово право и членовете по които се уволняват служители. Издателската работа е всъщност един приятен процес, където се тръгваше от концепция до продукт. 

В офиса щяха да пристигат орхидеи от различни мъже обожатели. Аз щях да се грижа за тези орхидеи като на мои деца. И те щяха да ми се благодарят, като на сезон произведат по 18 цвята. 

Възхищавах се на П. На амбизиозността й. Учех се от нейната съвестност и винаги я вземах за пример. Не се възползвах от дупките в работния процес. 
Обичах я, при това повече отколкото е полезно да се обичат хора, които не са от семейството ти. Това щях да разбера по много горчив начин в бъдеще.
Отивах с удоволствие на работа, на всички приятели по една или друга причина все разказвах нещо за П. Беше много важна за мен. Това щях да разбера след две години, като ме попита някой стар приятел " Ами ти много добре се разбираше с П. Какво стана?". 

В целия този приятелски работен процес липсваше един много важен елемент. Ръководството на въпросното чудесно, но така и не печелившо издателство в никакъв момент не показа някакво признание за това, което бях свършила. 
Ще кажете, че е метод за мотивация, но доста изтощителен. Бих дала повече, когато някой признава това което правя. 
П. се гордееше с мен. Дали се преструваше, дали наистина ми е трудно да преценя. Но момент на злоба сигурно винаги го е имало. Чак като в главата ми започна да се формира идеята за напускане бях започнала да свързвам, че винаги е имало момент за злоба. 
Всъщност може би чувствата ни никога не са били така взаимни, както аз съм ги смятала. 
"Гледала съм и 30 кактуса преди години"- бях казала аз.
"Има ли нещо, което не можеш да правиш?" отговори тя, без да се опита да скрие своята неприязън. 
Тогава не се опитах да си обясня тази реакция, но никога не забравих този момент. Бяхме в Марипоса, купувахме аксесоари за мартенички за бабата на П.
Имаше и други. Няма нужда да ги разказвам.
В един момент, след някакви лични проблеми на П бях започнала да бъда системно тормозена с отвратително отношение.
Един ден шефа на П щеше да му каже и пред мен следното:
"Ако някой си тръгне от издателството, то ще е затова, че ти се държиш гадно с него. Нали ме разбираш какво искам да ти кажа?"
Нищо, че имам високо мнение за себе си, че съм много умна имам и високо мнение за себе си, че съм много наивна и съответно глупава. Много късно разбрах, че моята мила приятелка П, която значеше толкова много за мен участваше в заговор да ме накара да се откажа от работата си. При това без да има смелост да ми каже как стоят нещата.
И се стигна до там, че аз с треперещи ръце подписах молбата за напускане, а тя ми говореше.
"Все пак можем да останем приятели."
Явно милата никога не е имала приятели, защото така не се става приятели. Дано някой да я научи. Или другия вариант, в който не искам да вярвам, е че горката е толкова нагла и лицемерна, че не й пука колко неверни неща излизат от устата й.

Преживявах предателството на приятелката си много дълго. Може би и до този момент го преживявам. То и по начина по който говоря личи, че съм афектирана. Няма да го крия. Наясно съм със себе си. И не смятам за слабост това.
Мой добър приятел, и много мъдър човек, щеше да ми каже "Сега е момент, в който трябва да си щастлива. Най-сетне пречката пред издигането ти в кариерата се премахна. Вече нищо не ти пречи да си намериш по-добра работа".
И знаете ли? И един миг не исках да се върна в издателството. И една секунда не ми липсваше нищо от там. Все пак бях взела със себе си единствените стойностни неща от там - цветята ми.
Странно, но веднага умряха тези, които ми бяха подарък от нея. И едно не оцеля. Но орхидеите, подарени с любов, продължават да цъфтят в спалнята ми и да пускат красиви зелени коренчета.
След седмица щях да се явя на интервю и в рамките на два месеца щях да започна работа в друга фирма. И имах да уча още много неща. 
Примерно какво е чувството да работиш във фирма, която печели пари. Беше много по-различно. Всеки божи ден щяха да се обсъждат таргети, щяха да се броят клиенти, щях да науча много и от самите клиенти и от работата. Затова как трябва да се държиш с един бизнес клиент. 
Два пъти щяха да ни пратят на командировка в Полша и два пъти в Истанбул. Предстои ми следващия месец още едно пътуване до Полша. П. излизайки от живота ми, с онова издателство, което мирише на прах и на застой щеше да ми позволи да видя други страни на живота. Да заобичам бирата, всеки ден да вървя достатъчно дълго, да опозная нови хора и нови животи. 
Но никога няма да збравя онези месеци, в които постоянно плачех. Кармата е кучка на кучките. Арогатния румънец шефа ни се разболял от рак на гърлото. Животут на никого не дава повече отколкото заслужава. И в случай, че се провалим в изпитанията взема всичко изведнъж.
П. сега е много щастлива. Така чувам. Постоянно има с какво да се похвали. Знам, че за момент дори не е изпитала никакво угризение, докато ме е предавала като най-голяма кучка. Нека е жива и здрава. Кармата знае математиката по-добре от мен.
Аз обичам да си проклинам хората. Нито нея, нито някой от близките прокълнах. Нищо, че бях много обидена. Пожелавам й само да разбере как ме е накарала да се почувствам.
Сама, предадена, изтощена, с подути очи и много болка в сърцето.
Дано да е струвало!



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 394764
Постинги: 466
Коментари: 1418
Гласове: 11006
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол