Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05 22:16 - 7 дена траур
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове:
1



 Започна да боли миналия петък сутринта. 
Нещо ме стягаше в корема още предните дни. Но петък вече беше ясно. Беше убил отново.
Аз работя в стая с 15 човека. Опитвах се да пазя самобладание докато толкова силно болеше. Отивах в тоалетната през 15 минути. Колегите първо ме гледаха и не смееха да питат какво ми е. Хем плачех, хем им се усмихвах, за да знаят, че всъщност всичко е наред. Защото бях жива. А това беше най-важното.
После ме питаха, дали не съм болна. Не бях болна, но нямаше и да се оправя. 
Но съм била красива и умна. Казаха ми го.
След работа бях на кея в Ястребово. Разказвах на едно добро момче, колко нищожна, некрасива се чувствам. И той ми казваше, че няма такива работи. Буташе ме да опитам отново. И че сега е точния момент. 
Прибрах се. Обадих се на К да се видим. Ама сега ли? Беше много учуден. Казах да. 
Втория и третия ден бяха негови. Прави ми масаж на краката, купува ми сладоледи и шоколади. Не можех да го гледам в очите, все виждах теб.
Но дните минаваха, а лицето ти избледня. 
Събуждах се приятно и щастливо. С мускулна треска в слабините. Чувствах се обичана и красива. Такава каквато никога нямаше да се чувствам при теб.

Всъщност разбрах, че най-голямата услуга правиш на мен. Колкото и да бях готова да те приема със всичките страдания, даже с мисълта, че най-вероятно ще ми причиниш рак, все пак нямаше как да се случи.
Минали са години, а аз все теб съм чакала и все на теб ти пиша този блог.
През тези години преживявах хубави и лоши неща. Срещнах хубави и лоши хора. Добавих нещо в себе си. Станах по-друга, което ти сигурно забелязваш. 
Но ти не беше помръднал и крачка напред. А напротив. Апартамента ти изглеждаше толкова зле, всичките ти чинии бяха засъхнали с мръсотии. Нямаше и две еднакви здрави чаши. Кухнята ти миришеше на развалена храна, а не знам последно кога тоалетната ти е виждала Доместос. 
А ти ми разказваш някакви истории за мафиотски шафрантии и твоите най-искрени чувства към тях. Питаш ме дали смятам ходенето на салса за комплексарско. Казвам ти, че даже е похвално, но всъщност си знам че е комплексарско.
Защото колкото и да казваш че търсиш качествени дълбокосмислени разговори, всъщност ти искаш точно онези показателни повърхностни отношения на натискащите се партньори в танца. Не си търсиш най-добра приятелка.
Хем бях прекалено квалифицирана, хем и не бях таньорка - т.е. бях и неквалифицирана. 
Знаех, че не съм в главата ти. 
Още повече го разбрах, докато К всеки миг ме гледаше в очите и искаше да съм добре, следеше ми усмивките, и тогава когато почнах да се усмихвам и той беше щастлив.
Казах му колко грешно съм живяла с миналото и в миналото си. Но вече гледаме напред.
Разбрах, че мъжествеността изобщо не се крие в бъканите със стероиди ненужно издути тела, а в един чифт светещи за теб очи. Аз толкова обичана никога не съм била.
Нали и търсиш божественото в хората, ако Бог наистина съществува, изглежда и ме обича, защото ми праща някой точно навреме за да ме дигне от земята, където ти ме просна и си замина.
Не претендирам да съм много красива, нито пък много умна. Но пък има защо да бъда обичана.
Но ти повече няма да се върнеш. Защото аз не съм там. Когато Калин разбра, че сме се сдобрили каза, че вероятно няма да си същия и няма да е същото. А аз точно на това се надявах - да не си същия. Но за съжаление си беше точно същия. И аз малко на инат го превърнах. Като трофей, предизвикателство, което трябва да спечеля този път. Но каква е наградата?
Сестра ми се побърква, че не мога да ти се ядосвам дори и след всичко това. Путьо си. Знай си го.
Но не съм ти ядосана.
Просто малко ме заболя, но всичко се очакваше и бях го предвидила, бяхме го коментирали и ти ми беше казал, че няма да ме оставиш. Е излъгал си. Не си мъж на димата, знаем те.
Но пък аз си държа на моята и работя точно по този план, който ти споделих, така, че колкото и да искаш няма да може да се набуташ в живота ми отново.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 382523
Постинги: 437
Коментари: 1413
Гласове: 10950
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол