Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06 21:22 - 6
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове:
0



Все още гледам утайката на кафето. Имаше неща, които не ти казах за утайката. Вече и няма нужда.
Слушам дъжда и всъщност доста рядко оставам сама. И като остана си мисля за теб.
Все още.
Не е нужно да разочаровам някой друг, така както ти мен, за да разбера защо си го направил и как си се чувствал.
Искал си се да се чувстваш силен. Да видиш още веднъж колко много можеш да ме нараниш. Бих казала, че съм цяла  развалина. Оставих една версия на себе си в чакалнята на гара Разпределителна.
Преди не гледах хората по улиците, вътре в колите, които минават покрай мен. Сега гледам всички, за да видя теб. И знам, че отникъде няма да се появиш. И аз да бях нямаше. Би трябвало е да се срамуваш заради неизпълнените обещания.

Само бих искала да ме видиш в онзи петъчен ден, когато изплаках водоустойчивия си фон дьо тен върху носните кърпи. Може би тогава щеше да се почувстваш малко по-ценен.
Определено не плаках нито за ръцете ти, нито за бицепса. Плаках, че повече никога няма да се увиваш около мен за да галя гърба ти. Плаках, че всичко е сън, някакъв откраднат момент от нещо друго, което заема много повече място в главата ти. 

Не се оплаквам от живота си. Спокоен е. Дори и болката ти е тиха и спокойна, като някаква тъжна мелодия. Чувам я само, когато всички си отидат и когато чета книга на светлината на нощната лапма.

През останалото време слушам онези странни песни "като джаз", накирам ноктите си, скачам на въжето, играя федербал с децата в парка. И времето си минава. И може още да не сме умрели, но един ден ще умрем. И тогава вече ще е приключила и тази мелодия в главата ми. 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 394764
Постинги: 466
Коментари: 1418
Гласове: 11006
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол