Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06 22:53 - 1 - без да зная края
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове:
2



 Мина повече от месец. Вече не съм бясна, но и не съжалявам, че те нарекох путьо. Почнах да те откривам в малките неща. Пропил си се в светлината на нощната лампа, в спокойствието на неделната нощ. В една точно толкова дъждовна нощ лежахме на отворения ти диван наопаки. Ти беше с гръб. А аз бях най-щастлива. 
После известно време бях и най-бясна. Ако ми се беше паднала възможност да те нараня - нямаше. Но щях да се радвам ако друг да го направи. Защото ти не си страдал достатъчно и затова си егоист. 
Не си оставал толкова самотен, затова можеш да играеш с моето време...
Но мина и това. Вече не искам да съм критична към слабостите ти. Отдавна съм ги приела у простила. 
Няма нужда да сме нарциси. Отдавна съблякох гордостта си. Без нея виждам лесно душите на другите. Не се фокусирам в себе си. 
Както казах във всичко има малко от теб. Днес в книгата която чета попаднах на думата епикантус. Порових и разбрах какво е. Онова което прави очите ти безкрайно красиви. Освен ако не броим ботокса. Той е нещо ужасно ненужно.
Като затворя очи виждам луцето ти. Въздишките ти и гласът ти са мелодия. Вече не е тъжна. Чудя се как да продължа напред?
Или неспособността на приятеля ми да ме обича ме кара да мисля какво пропускам при теб? И при двамата не се чувствам значима. Това със сигурност. 
Но поне като бях при теб се чувствах толкова на място. А сега съм по вредата  на някакъв път и не знам какво има в края му. 



Гласувай:
2
0



Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 382523
Постинги: 437
Коментари: 1413
Гласове: 10950
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол