Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07 15:09 - 6 - за обсесивно компулсивните прояви
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 139 Коментари: 0 Гласове:
0



Наскоро местихме квартирата на К. И почти се бях отвратила от всичките вещи и кутии, които е събирал. А пък да не говоря колко много шоколад имаше купен и складиран в кухнята. И алкохол. 
В него момент определено реших, че когато си местя квартирата няма да позволя на абсолютно никой да ми прибира нещата. Сигурна съм, че отвсякъде ще излязат безброй ненужни, но неизхвърлени неща. И определено не искам някой друг да прочита живота ми така, както аз можех да прочета този на К.
Но и аз си имах своите правила. Мисля, че най-вече ги спазвам заради самотата си. Подреждам си лаковете, винаги се лакирам в същия ред. Подреждам си бельото и почти винаги го обувам в същия ред. Имам си дни на чистене на четките за грим, почистване на апартамента, пазаруване, чистене на банята. Имам списък с изчетени книги, гледани сериали и филми, списък кога съм спортувала, следя си цикъла.
Изобщо на кого е нужно всичко това?

Наскоро бях гледала едно филмче, което обясняваше, че на ден ни се налага да вземаме хиляди решения. Аз вземам малко повече, защото винаги взимам и решенията вместо К.
И откакто всъщност започнах да мисля и за него това вземане на решения започна да ми тежи. Когато сме пред дилема той винаги пита "Ти какво искаш?" и аз някак мразя този въпрос. 
Та в този въпросния клип също обясняваше и за хората, които елиминират тези решения. Като Марк Зукърбърг, който носи същата сива тениска и така елиминира едно от дневните си решения. Или помислете си за Sheldon Cooper от The Big Bang Theory, който има списък кой ден каква храна да яде и кога да ходи до тоалетна. Той определено елиминира доста решения. Но пък от друга страна това спазване на правилата му коства още малко усилия.

Всъщност аз това ли се опитвам да направя? Да елиминирам някои решения?
И това ме дразни.
Всъщност доста неща ме дразнят. Особено сега, когато имам време да се дразня. 
Наваксвам с целите, с които изоставах.
Иска ми се да вярвам, че всичко е наред. Но нищо не е. Знам. Но ще имам търпението да изчакам онзи щастлив момент в който ще мога да завъртя кълбото и да гледам другата й страна.  



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 390078
Постинги: 462
Коментари: 1414
Гласове: 10992
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол