Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08 00:43 - 12 - край начало
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 134 Коментари: 0 Гласове:
3



 Преди години реших, че така ще се казва блога.
Краят трябваше да е начало.
Като бяхме деца чакахме следващия ден с нетърпение. А сега като сме възрастни ни става малко тъжно, когато денят приключва.
Помня като дете къщата в село. Под асмите на чешмата се сушеше един килим. И върху килима имаше мънички зелени цветчета. Сигурно тогава е бил първия път, когато забелязах, че асмите цъфтят и ми се стори много красиво. Помня и като ученичка в осми клас на тесата докато четях урока по история, пак гледах цветовете на асмите, но този път се наслаждавах на уханието им.
Като си малък откриваш нови неща, всъщност всичко е ново и го изживяваш за първи път. Затова като малки дните ни и времето като цяло ни се струва толкова дълго, а след това, понеже вече всички събития са повтарящи се времето изглежда много кратко. 
И сега са малко нещата, които биха ни дивили така, както тогава цветчетата на асмите. 
Но изглежда не трябва да забравям да се оглеждам.
Оня ден в парка седях на една пейка и в далечината видях група от 10 човека (преброих ги) да се разхождат, като най отпред беше човек на инвалидна количка. След малко докато вървя се срещнахме на велоалеята с тях. Групата беше от хора на различни възрасти - 3 поколения, като най-стария беше мъжа на инвалидната количка. Него го движеха най-отпред и всички останали с уважение и търпение вървяха с него. Човека, задъхан, пееше някаква песен. Стори ми се някоя весела песен. Разплаках се. И сега като си спомня пак се търкалят сълзи.
Краят колко ли се различава от началото?
Сега съм изпраена пред ново начало пак. Признавам си, че се стреснах, бързо бях изсмукана надолу в йерархията на чувствата, после се оставих. И изплувах нагоре, без да усетя.
Всички казват, че съм много силна. Честно да ти призная изобщо не виждам нищо силно в себе си. Страхувам се, даже много.
И в същото време се вълнувам като малко дете за следващия ден. Тогава чаках родителите си да се върнат от работа със нещо сладко и да ме изненадат, а сега чакам живота да ми покаже нещо сладко, аз сама ще си го взема. :)




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 396021
Постинги: 469
Коментари: 1418
Гласове: 11008
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол