Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01 21:52 - 34 - плешки
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 259 Коментари: 5 Гласове:
3



Станах в 5 и 40. Неприятното е, че е студено в апартамента сутрин. Не правих сутрешната си аеробика. Болеше ме глава. Цял ден. 
Усмихвах се. Може да си уловил някоя от усмивките ми. 
Почувствах се следена.

Гледах хората в очите. Не знам точно какво търсех. Но виждах себе си. 
Малко напълняла, с издадено коремче от пастърмите, които изядох и пораснало дупе и удебелени бедра. Принципно изобщо не харесвам тялото си в момента. Но си го обичам и обичам да живея в него. Какъв парадокс.

Не харесвам хората да пушат. Вижда ми се като една огромна слабост, и всички онези миришещи на тютюн хора ми изглеждат слаби. 

Прибрах се и скачах на въже. 5 минути, само колкото да загреят ставите ми. Така ще бъде до края на тази седмица. Другата ще скачам по 6. Трябва да бъда постоянна и да не се разболявам и да не прекъсвам.

Мислех си за връзките. Онзи странен момент в който този път съм от другата страна. Не ме изоставят, а аз трябва да изоставя някой. Сега трябва ли и аз да го обвинявам затова, че не е бил такъв, какъвто аз съм очаквала да бъде? 
Така съм била обвинявана винаги. Даже някои са ми предлагали да си сменя името с българско. 
Можеш ли да виниш някой затова, че е себе си? И не е човека на твоите мечти? Не.
Та  той и така е прекрасен.

Виждам борещи се жени и отказващи се мъже. Виждам гейове, които са обречени да крият предпочитанията си, за да не бъдат отхвърлени. Аз също така не признавам на хората своите депресии, защото и това е един добър начин да си отхвърлен. Да сочат с пръст твоя недостатък във всяка изгодна ситуация. Като, че всички останали изобщо не са в депресия.

Бях чела наскоро статия на тази тема. Може би депресията е основното душевно състояние на човек и онази еуфория на щастието, което целим е нещо мимолетно и непостоянно в  живота ни. Може би просто трябва да погледнем от другата страна.

Мога да се заклея, че съм най-големия депресар, който познавам. Но как успявам да бъда толкова енергична и усмихната с хората които обичам нямам и ни най-малка идея. Аз мога искрено да се веселя и да се напивам от собсвеното щастие. Мога и безшумно да стоя в един ъгъл, като че не съществувам, но очите ми ще те прободат, ще видят и далака ти. 

Може би и съм щастлива. Погледнато от друга гледна точка.

Само ми липсват две очи, които да ме гледат като, че съм красива, две уши да чуят вълненията ми относно книгата на Маргарет Артууд, и две плешки, които да масажирам, ако ми се прииска. 











Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
03.01 15:36
Мога да се заклея, че съм най-големия депресар, който познавам. Но как успявам да бъда толкова енергична и усмихната с хората които обичам нямам и ни най-малка идея.

...

Браво! Това изключително умение, че и полезно за хората около теб.
Аз например почти постоянно съм щастлив поне ментално, духовно, но не съм от хората, които се раздават за другите въобще.
цитирай
2. germantiger - +
03.01 15:37
Малко напълняла, с издадено коремче от пастърмите, които изядох и пораснало дупе и удебелени бедра.

...

Щом е малко или средно дори - значи е хубаво и привлекателно и предполагам като жена го знаеш, това дори понякога може да е предимство.
цитирай
3. germantiger - ++
03.01 15:39
Само ми липсват две очи, които да ме гледат като, че съм красива, две уши да чуят вълненията ми относно книгата на Маргарет Артууд, и две плешки, които да масажирам, ако ми се прииска.

...

Само с това НЕ съм съгласен, защото според мен да изгюдигаме иначе елементарните ни, съвсем посредствени "въжделени" и желания в ранг да пишем за тях дори оригинално, лично на мен НЕ ми се струва ок :)
цитирай
4. exilia - Germantiger
04.01 12:26
Постарал си се да коментираш.
Разбирам старанието ти към идеашизирано писане. Аз пък съм човек, животно и жена. Не видях защо не трябва да пиша за потребността си за близост?
цитирай
5. germantiger - ...
05.01 09:55
Един от най-великите за мен писатели е Томас Харди и той НЕ идеализира, маса негови персонажи са пример за антиидеал.

Харесвам различно писане, далеч не само "идеализирано" или идеализиращо.

В коментара нито има трябва, нито има императив по отношение за теб, за плешките е излишно да ти обяснявам.

Харесва ми как пишеш.

Не съм се постарал, никога зорлем не се старая освен за три мой познати сред които ти не си. Коментирам при теб, защото ми харесва написаното.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 399677
Постинги: 475
Коментари: 1430
Гласове: 11019
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол