Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02 22:25 - 41 - нормална.
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 225 Коментари: 0 Гласове:
2



Ако си дълго в контакт с някой друг човек, макар и близък роднина някак се отблъскваш.
Но има хора на които телата им сякаш са продължение на твоето. 
Някак е естествено да бъдат до теб. Да ги прегръщаш. 

Започвам да си спомням онова усещане на близост.

Няма да ви лъжа и аз имах такива фалшиви връзки, където тази близост изобщо не съществуваше. И тогава това не е било дори и проблем.

А сега е много важно.
Сънувам нещо. Или може би дори нещо се случва лека полека около мен и в мен. 
Целуват ми врата. Чувствам се важна за някой.

Събуждам се. Всичко било е на сън. 

Оставя някаква истинска следа в мен. Нещо като действителност в съня. Разшифрована реалност. Докато аз се опитвам да стигна през високи стени, той може отдавна да се е предал. 

Защо се смееш? Пита ме.
Изобщо не се смея. Усмихвам се. Има разлика.

И като сляза от автобуса се усмихвам. На живота. И така засичам един млад и красив мъж със зелено яке, което случайно се озова пред усмивката ми. Започна и той да ми се усмихва. Сега се усмихваме един на друг. Аз си мисля че е много красив. А той какво ли си казва? Че съм малко смахната да мога да бъда щастлива в този живот?

Не непретендирам да бъда нормална.





Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 420159
Постинги: 500
Коментари: 1432
Гласове: 11049
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол