Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05 21:30 - 46 - мнение
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове:
1



Любопитствах по един много глупав въпрос и трябваше да попитам този, който стои до мен. Беше едно момче. Попитах го. Той започна да ми обяснява и всъщност да завързва разговор.
Леле, колко беше красив!  Веднаха се засрамих, че го попитах, веднаха извърнах поглед. Щеше ли да разбере колко много съм го харесала тогава?

Мислех, че най-вероятно никога повече няма да го видя. Виждах го постоянно. С времето научих схемата. Кога идва, кога отива. Кога с какво превозно средство се прибира. Имаше си последователност. А и аз изразходвах определено количество енергия за да следя всичко.

Когато започна да застудява се притеснявах, че обува платненки. Като започна да носи обувки се успокоих. Знаеше, че го наблюдавам. Но никога не ме гледаше в очите. Това беше толкова плашещо.

И един ден решавам, че просто не искам да продължава така. Научавам, че перфектната му уста целува някоя друга. Две секунди се предадох на болката, не знам, може и да са били повече. После започнах да приказвам глупости. Толкова добре умея да приказвам глупости и да изглеждам глупава.

Впрочем е толкова хубаво да си глупава.

Но пък след всичко ми олекна. Вече не се чувствам емоционално привързана. Вече няма да изпитвам и угризения, когато заспя до някой. Не, че се случва...

Някак по-свободна съм. Купих си бисквити, а не ябълки. И не правех пилатес днес. Почетох книга. Реших, че трябва да живея за удоволствията си, а не за хорското мнение.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 420159
Постинги: 500
Коментари: 1432
Гласове: 11049
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол