Смяхме се. Усещам енергията си много по-висока, отколкото е била през последната една година. 
Прибрах. Готвих спанак с булгур. Много се смяхме.

Сестра ми многократно каза колко много ме обича.

Това не съм ли аз, както преди?

Тя ме попита къде съм се намерила.

Намерих се в него. В непукизъм. В ясното и мъдро осъзнаване на това колкото сме маловажни. Това бях аз. 

Някога някой е успял да ни излъже. Да ни дава титли и успехи и после да ни обвързва с тях. Казва ни как трябва да се държат хората, които разполагат с тази титла и тези постижения. 

Невероятно красиво ударен шамар. Тези фалшиви неща не определяха кои сме ние. Той много добре знае това. И аз трябваше да разбера. 

Сега усещам една голяма хармония. Като че през цялото време ми е липсвало нещо и не съм знаела какво. Вече знам и мога завинаги да чакам.