Дълъг ден беше и го завърших с вечея в заведение, където се пушеше.

Събличам си дрехите, мириша на цигари и парфюм. Комбинацията е странна и позната.

Спомних си я. Бях 8ми клас, Васил миришеше точно така. Живееше на горната улица, пушеше доста и обичаше да рисува графити.

В тъмни и спокойни пролетни вечери звънеше на вратата ни за да ми носи някой съвсем случаен и ненужен учебник просто за да ме види. И аз не му обръщах никакво внимание.

Сега като погледна назад, виждам едни много приятни моменти, когато един влюбен младеж е виждал любимата си почти забранено.

Тези срещи нощем ми се струваха много неприлични. Почти се сърдех, че отнема от личното ми време извън училище и не исках да го виждам.

А сега се радвам на полученото тогава внимание и специално отношение.