Дрехите ми миришат на чужд за мен омекотител. 
Всичко е нахвърлено тук там. Имам един шоколад на масата в кухнята. 

Трудно правя поза на войн, болят ме краката, слабините, а когато направя прехода към куче гледащо надолу се сещам за всичко, което се случи. 

Откажеш ли се, най-лесно постигаш нещо. Бях се отказала.
Видях го как се радва отдалеч.Сетих се как ме наричаше на галено. Струваше ми се искрено.

Вървях си към маркета. Чудех се още колко дълго мога да издържа на тази липса? Купих кисело мляко. Което още стои в дамската ми чанта, защото забравих да го извадя.
Излязох от магазина.
Видях една жена, с която съм пътувала във влака. Счетоводителка на 45 години. Опитваше се да ми привлече вниманието. Но аз гледах телефона си. Последното обаждане към Хедонист е било преди точно 1 месец. Колко бързо минаваше времето.

Обадих се. Отказа ми. Влязох в кварталния магазин. Купих една 6 литрова минерана вода, докато я платя върна обаждане. 

Пита ме какво има за ядене. Щял да си донесе яденето. Казах "Донеси го.". Толкова прост капан и как кротко си бях попаднала в него. 

Остана половин неизяден грейпфрут на масата. Доизядох го. Прибрах чиниите, но не ги измих. 

Ще заспя след малко и чак като се събудя ще знам какво чувствам.
И преди това ще извадя киселото мляко от дамската ми чанта.