Понякога ми се иска да можех да ти кажа нещата, които ти казвам с поглед.
"Говори си, не ми пука." 
"Говори си, не те слушам."

Понякога, докато се опитваш да ме свържеш с това, което правиш, ти ме отблъскваш повече.

Може би досега съм давала много, на малка цена. Но не съм имала нищо по-важно да правя.

А сега давам много на нещо, което е много по-скъпо за мен.

Не очаквам да разбереш. И все си мисля, че си на грешната страна. 
Или защо изобщо трябва да има страни? Не можем ли просто да го вършим заедно и добре?

Странно нещо е човешкото его.И ти го имаш в излишък, паяко.