Следващата история е затова защо не трябва да имате приятели на работа. 

Бях млада и сравнително самотна в града, в който живеех и бързо се сприятелих с колежката на новата работа. Която също не беше от този град и нямаше много социални контакти.

Работа и личен живот, често излизане след работа. За кратко време може да се каже, че се създаде една обстановка, в която научихме доста лични неща една за друга.

Мога само със завист да отбележа, че моят живот беше безкрайно скучен и безинтересен в сравнение с нейния и всичките й приключения. Разбира се, че няма да ги споделям. Само искам да споделя едно трайно разочарование, което не съм забравила.

Работата ми в тази същата фирма тръгна наопаки, след като колега, който не искаше да работи с мен направи така, че да бъда уволнена. 
Но и без това преди да бъда уволнена, аз ВСЕКИ ден чувах от приятелката си следното изречение; 
"Тук нещата са на самоизживяване, няма бъдеще в тази фирма." 

И нали ми беше приятелка, позволих й да влезе под кожата ми, повярвах й, спрях да харесвам това, което правя, и когато решиха да ме махнат аз не се борех. Но всъщност аз обичах това, което правя..

И нямаше 2-3 седмици след моето напускане беше нейния рожден ден. Видяхме се на едно заведение. Бях й купила една красива азалия. Похвали се, че е уредила на мое място да вземат гаджето й. 

Беше толкова щастлива, че не се усети как изрече следващите думи.
"Все пак в нашата фирма условията са добри, и на него много ще му хареса да работи в такава среда."

Тогава за миг ми премигна изречението, че "тук нещата са на самоизживяване", което наистина бях чувала милион пъти. И че фирмата е управлявана от сектанти със странни убеждения и още какво ли.

Но пък всичко това се отнасяло само за мен.

Тя продължава да се развива в тази фирма. Точно като колегата си търговски представител, който вече е мениджър развитие. А аз този мъж винаги ще го помня като онзи румънски селянин, който се изпърдя нарочно и шумно в хотелско фоайе.