Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07 22:17 - 4 - 5:55
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 261 Коментари: 1 Гласове:
5



 От една седмица ставам в 5:55, като преди това ставах в 6 и 30.
Отначало беше много трудно. Но към петия ден започнах да свиквам и да не ми е толкова досадно. Но първия половин час още ми е много труден. 
Започнах това предизвикателство след като бях вдъхновена от една много интересна личност с истории за управление на времето.
Бяха изредени доста успели хора, които ставали в 5, дори и в 4 часа. Това беше достатъчно за да искам да опитам за известно време.
Първото впечатление беше че сутрин няма нужда да бързам за работа.
Имах време да гладя, готвя обяд за офиса, да се гримирам (а това отнема точно 20 минути за да стана безупречна), закусвам и след всичкото това ми остават и едни 15 минути, в които можех да чета книга всяка сутрин.
Така, че правех аеробика за мозъка си всяка сутрин. И на работа се чувствах по-будна. 
И дори след работа, ако не мога да си отворя книгата, не се чувствах толкова нещастна защото поне съм успяла да чета 15 минути сутринта.

Мисля да го правя поне 40 дни и надявам се ако свикна да продължавам с ранното ставане. 
Но хората около мен изобщо не го разбират и много ми се чудят. Изглежда на тях им харесва да бързат сутрин. Мен в никоя част от деня не ми се бърза. А напротив, опитвам се да забавя живота си. 

А събота и неделя да ставам в 5:55 означаваше да намеря в себе си енергия освен да почистя, но и да подреждам шкафовете си, да почистя обувките, да изчистя и терасите. 
И още много време да чета книга през иукенда, докато всички други спяха, аз имам време, което беше лично мое, докато целия град беше ужасно спокоен и тих. 

И това простичко усилие да ставам 35 минути по-рано от обикновеното ме прави и щастлива. Защото се чувствам и доволна от това, че правя нещо специално за себе си.
Особено след като ми прилошава от тежкото кардио. Май не трябва толкова да прекалявам със спорта, особено когато е толкова топло.

Вътрешно съм спокойна. Даже някак прекалено съм щастлива, като се има предвид колко много ми липсваш.
Но ще е несправедливо, ако тук се оплача от самота. Защото не съм самотна. К. е старателен, макар и много плах понякога, има едно чудесно качество, което на теб ти липсва особено много, а именно да прави неща за да са щастливи хората около него.



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Много съпричастно приемам тази изповед
09.07 22:30
Страхотно е че си правиш такъв анализ... малко хора могат!
Аз отдавна го правя и наистина забелязва странни зависимости и даже флоктации във времето и "Начина по който го мислиш"...
Страхотно е че споделяш, аз се притеснявам че ще ме сметнат за луд:-)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 390901
Постинги: 464
Коментари: 1414
Гласове: 10995
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол