Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07 22:43 - 5 - нов смисъл в старите неща
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 66 Коментари: 1 Гласове:
0



 Боли ме напоследък. Плача на рамото на майка ми. Казва ми, че знае и разбира. Но аз все на трудното съм се хвърляла.
Иска ми се да знаех как да се откажа от това. Как да не бъда толкова състезателна. Иска ми се да можех да се примиря с по-малко.
Изчетох Вълшебната планина. Някак точно навреме. Може би Русе е моята вълшебна планина. Където вярвам, че не бива да се отмъквам. Вярвам, че съм болна за да не мога да го напусна.
Знам, че стана сложно. Особено ако не си чел романа. Ами прочети щом искаш да разбираш. Или остави. 
Събуждам се като, че се сърдя на някого. Сещам се, че няма на кого и се сърдя на живота си. Спадна ми нивото на ендорфин и окситосин. Много ми е нисък и прага на поносимост. Направо те разбирам как се чувстваш когато не си пиеш антидепресантите. Но аз няма да ги почна. Не и този път. Знаеш как се инатя, че съм много здрава ментално. Просташкото ни общество не е на нивото да уважава човешките депресии. Точно затова и нямам лукса да влизам в такава. 
Боря се с обстоятелствата. Още един път. Още веднъж незаслужено се озовах вън от играта. Даже не мога да се ядосвам. Аз друг човек едва ли мога да стана. Ще избера достоенството си пред материалната изгода.
Живота трябва да се взима насериозно. И това се опитвам да правя. Но истината е че не помня да съм се чувствала толкова изтощена. 
Дано скоро открия нов смисъл в нещата. 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. trakietsadobri - Смисълът е в човека, а не е извън човека. Всеки сам носи своя смисъл в себе си.
18.07 09:32
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО – от Д. Дамянов
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 384130
Постинги: 446
Коментари: 1416
Гласове: 10959
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол