Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07 15:22 - 9 - Бастун
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове:
0



 Излизам в парка да почета книга на някоя пейка. Седнах под една липа, малко изолирано от притока на хора. Приближи ме една баба с бастун. Вървеше право към мен през тревата и се усмихваше. 
Знаех още от погледа й, че е поредната стара жена, която няма с кого да разговаря и идва да ми говори.  Така беше. Баба Данче беше на 72 години, но не говореше за миналото си, както биха направили повечето хора нейната възраст. 
Имала перде на очите си. Лекарят й казал да гледа зелено за да си успокоява очите. А и имало много енергия в парка и покрай реката, затова идвала в парка.
Четяла вестник здраве, разказа ми за съветите от този неин вестник. Някои доста повърностни неща. И тя ще да е усетила моя скептицизъм към тези съвети накрая каза, че надеждата крепи хората. Тук се съгласих. А и без да ми го каже много добре знаех защо самотни старици на нейните години започват да четат Дънов и подобни книги с надежда да открият избавление - от собствените страхове.
Беше необичайно дебело облечена за горещия юлски ден. С вълнен клин, панталон отгоре, ватирани чорапи и обувки, блуза и манто. Чорапите й бяха разноцветни. Единия беше сив а другия лилав. Ще да е от пердето, си казах.
Усмихната беше, но на мен толкова много ми с плачеше. 
Така ли свършват всички животи? С разноцветни чорапи и непрани дрехи? Това ли заслужава края на един човешки живот?
Обърнах се към себе си. Моята самота е по-отчайваща и безрезултатна. К. ми обяснява как е трябвало да спра да тъгувам за разни неща, защото на семейството ми и на приятелите ми им пукало за мен. Изобщо не включи себе си в този списък.

Неведнъж съм ставала свидетел за такива недъгави връзки без никаква интимност и близост да продължават с години и да препрастват дори в брак. Понякога си мисля, че този тип отношения напълно оправдаваха неговата потребност за близост с някой. Но не и моята.

Заклевам се, че бих му дала много повече ако беше опитал. Ако беше поискал.
Но така погледнато, нищо не изглежда правилно.

А наскоро бях се предрекла, че повече любов от живота не очаквам, и че съм обичала толкова много колкото цял живот да ми стигне. Кого ли лъжа? Естествено, че пак искам да обичам и много повече отколкот обичах и чаках теб. Много много повече.





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 390078
Постинги: 462
Коментари: 1414
Гласове: 10992
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол