Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05 21:36 - 49 - муза
Автор: exilia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове:
1



Толкова много мълча, че ми се иска да се пръсна.
Понякога толкова много стискам себе си, все едно имам цистит. Няма антибиотик за душевни възпаления.

Уморена съм.
Лягам си в 7 и половина, гледайки най-горните клони на дърветата в парка, позлатени от залеза. Някаква меланхолия, умора и самота. Искам все повече да бъда със себе си. 
И да бъда себе си.

Спомням си много ярко някои детски спомени и усещания.

Повтарям си постоянно коя съм. Аз съм онова малко 6 годино момиче, което играе сред цъфналите тикви във сметището на село Хитрино. Тогава толкова ясно разбирах живота и знаех какво иска той от мен.

А сега защо всичко е толкова хаотично? Не разбирам всички тези амбиции, в които понякога погрешка изпадам и аз. Вярно е, че мога много. И го знам толкова добре, но рядко искам да постигам нещо. 

Липсва музата. Липсвам аз.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: exilia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 411092
Постинги: 497
Коментари: 1432
Гласове: 11046
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол